Българско дружество за измерване и оценяване в образованието

През 2004 година институт “Отворено общество финансира проект на тема Разработване на стратегия за външно оценяване на степента на постигане на Държавните образователни изисквания за учебно съдържание (ДОИ за УС) в края на началния етап (IV клас) и в края на основната образователна степен (VIII клас) по културно-образователните области “Български език и литература” и “Математика, информатика и информационни технологии”. Стратегията беше разработена от колектив от три факултета на СУ “Св. Кл. Охридски”, а именно ФМИ, ФСФ и ФНПП. Координатор на проекта беше д-р Кирил Банков.

По време на работата върху проекта колективът учреди БДИОО. Затова апробацията на стратегията беше възложена като самостоятелен проект на БДИОО и финансирана също от Институт “Отворено общество”.

Апробацията беше извършена през месец май 2005 в община Варна и през месец октомври 2005 в регионите Велико Търново, Враца и град София.

Резултатите бяха докладвани на кръгла маса “Въвеждане на външно оценяване в българското училище — необходимост и първи стъпки”, проведена съвместно от Институт “Отворено общество” и БДИОО на 19 декември 2005 г.

Апробация на стратегията за външно оценяване на степента на постигане на ДОИ за УС по български език и литература и математика в края на началния етап (IV клас)

Проекти

Основна общоевропейска програма за подготовка на учители, преподаващи втори език   (1 декември 2008—30 ноември 2010)

Проектът е насочен към новата квалификация, необходима на учителите във връзка с промените в образователните политики, отнасящи се до преминаването от неинтегрирано обучение на втори език на ученици мигранти към така нареченото приобщаващо образование, в което обучението по втори език се разглежда като неизменна част от общия учебен процес, тоест интегрирано обучение на втори език. Едно интегрирано обучение, провеждано на втори език, поражда необходимостта от квалификация на учители, която да бъде съобразена с особеностите на работата с ученици от етнически и езикови малцинства. Към настоящия момент нито една страна членка на ЕС няма разработена цялостна учебна програма за подготовка на учители, която да отговаря на тези нужди. Пример за включване в интегрирано обучение е английският език. По думите на специалистите: „Английският език като втори език вече може да се разглежда като неизменна част от общия учебен процес, тоест интегрирано обучение на втори език” (Leung, 2003).

Главната цел на проекта е да се усъвършенства методическата подготовка и квалификацията на учители, които обучават ученици мигранти, чрез разработването на базирана върху компетентности общоевропейска учебна програма за подготовка на учители.

Този проект е финансиран с подкрепата на Европейската комисия.

http://www.eucim-te.eu

В края на 2010 година завърши международното изследване TEDS-M (Teacher Education and Development Study in Mathematics). То е сравнително изследване върху подготовката на учители по математика за началната и прогимназиалната степен. Изследването TEDS-M дава информация за влиянието и значението на математическата подготовка върху практическата дейност на учителя по математика в 17 държави. Има един важен въпрос, обаче, на който TEDS-M няма как да даде отговор. Той е: как наученото по време на университетската подготовка да се комбинира с реалната учебна среда, в която попада младият” учител по математика, за да има по-големи възможности добре да преподава този труден” предмет. За да отговори на този въпрос и за да продължи започнатото в TEDS-M изследване, международният център в MSU предложи на NSF (National Science Foundation) да финансира международен научен проект за изследване на развитието на математическите знания на учителите по математика и влиянието на училищната среда в първите пет години от встъпване в учителската професия. Като използва независими представителни извадки, проектът предвижда изследване на учители по математика, които са от 0 до 5 години в професията. Основните изследователски въпроси са: (1) Сравнение между учителите с 0, 1, 2, 3, 4 или 5 години стаж по отношение на знанията им по математика, педагогика на математиката и обща педагогика, както и на отношението им към математиката и нейното преподаване; (2) Изследване на различията в знанията на учителите по математика в зависимост от вида на тяхната подготовка и училищната среда, в която работят; (3) Връзката между наблюдаваните различия и общия контекст на учителската практика (социално-икономическа среда в училище, организацията на учебния процес, възможностите за следдипломна квалификация и др.)

Изследването е финансиране от NSF, Award No. REC-0910001и е дадено на MSU.

БДИОО е националният център на изследването в България.

 

Международен проект The First Five Years of Mathematics Teaching (FIRSTMATH) (начало 2010)

Този проект е поръчка на “Заедно в час”  за оценяване на учениците, обучавани от техните учители. Целта е да се разработи и реализира инструментариум за оценяване на основни математически компетентности за ученици в 5. и 6. клас.

Проектът се финансира от възлагащата страна—”Заедно в час”.

Съвместен проект на ЦКОКУО и БДИОО за оценка на основни математически компетенции и когнитивни умения на ученици от 5. и 6. клас, обучавани от учители на “Заедно в час” (2011-2012)                                                                        

Начало

Цели

Управителен съвет

Устав

Услуги

Проекти

Изследвания

За контакт

Подкрепа на българското Министерство на образованието, младежта и науката за апробация на статистически модели за оценка на добавената стойност на училищата като се използват резултати от национални оценявания (2013)

(Консултативен проект, спонсориран от Световната банка)                                                               

Целите на проекта са:

· да подготви спецификации и да приложи регресионни и многостепенни модели (с подходящи под-модели) за оценка на “принадената стойност” на училищата чрез използване на резултатите от националните външни оценявания в края на 4 и края на 7 клас по български език и литература и по математика;

· да подготви аналитичен доклад, който: (i) описва моделите и приложението им в контекста на данните, които са налични; (ii) анализира получените резултати от различни статистически модели; (iii) представя основните изводи и ограниченията на тази методология на изследване; (iv) определя оптимални спецификации на модели за бъдещо рутинно използване на методологията от МОМН и ЦКОКУО;

· да представи основните резултати и използваните статистически модели на експертни работни срещи със специалисти от МОМН и ЦКОКУО.

 

Проектът е продължен през 2015 г. от Министерството на образованието и науката (МОН). Продължението включва апробация на други модели за оценка на добавената стойност за випуските, завършили 7 клас през 2013 и 2014 година.

 

Следващи продължения на проекта са реализирани през 2016-2017 година, а също така през 2019-2020 година, когато е направена оценка на добавената стойност на випуска, който завършва 12 клас.

 

Изследване върху грамотността по четене на ученици от 3. клас, обучавани по програмата Заедно в час” (2018-2019)

 

Този проект е поръчка на Заедно в час”  за оценяване на учениците, обучавани от техните учители. Целта е да бъде проведено изследване върху грамотността по четене на ученици от 3. клас, обучавани по  тази програма, за да се получи обратна информация за резултатността от обучението.

 

Проектът се финансира от възлагащата страна – Заедно в час”.

 

Публикация по проекта: Изследване на грамотността по четене на ученици от 3. Клас, обучавани по програмата Заедно в час” 2018/2019”. В: Образование и медии, сборник в чест на проф. д-р Владимир Атанасов, Просвета, София 2020 г.

 

Изследване на грамотността по четене на ученици от 3.клас, обучавани по програмата Заедно в час” 2018/2019  (Анализ на резултатите от входното ниво)

 

Резюме: Предмет на изложение  в статията е анализ на резултати от провеждането на входно ниво в рамките на двугодишно изследване (2018 г. и  2019 г.) на грамотността по четене, демонстрирана от третокласници. Учениците са обучавани по Програмата Заедно в час” в условия на целодневен режим. Целта е да се установи диагностично какви постижения и какви трудности има при  грамотността по четене, с която третокласниците започват своето обучение. Инструментариумът позволява да се правят предпазливи изводи за уменията на децата за преки и непреки умозаключения, нужни при четенето с цел учене. Досега не е осъществявано такова проучване в България.

Оценка на преходните остатъци на българските училища (2021)

 

Този проект е поръчка от Министерството на образованието и науката (МОН) и финансиран от МОН. Целта е да се създаде по-рационално и ефективно използване на ресурсите и да се минимизира размера на преходните остатъци на училищата. Това изисква още да се направи оценка и анализ на факторите, влияещи върху неравномерното формирана на по-високи преходни остатъци в едни училища и по-ниски в други.

 

Проектът е разработен през месеците ноември-декември 2021.